Когато на лидера му писне

Преди време попаднах в ситуация, в която лидерът на една група заряза групата без обяснения. Никой не разбра защо. Просто в един момент се оказа, че човекът го няма. Просто си взе шапката. И група няма. Останаха хората. Без група и без лидер. Ето какво последва:

Първа реакция: паника

Какво става? Какво се е случило? Кой е виновен?

Втора реакция: разочарование – не сме ли достатъчно добри

Защо не ни иска? Какво му направихме? Не ни ли харесва вече?

Трета реакция: какво ще стане сега с нас

Кой ще ни води? Няма ли вече да сме заедно? Как ще общуваме от тук нататък?

Четвърта реакция: разпад или нов лидер

Кой ще отпадне, защото “без лидера няма да е същото”? Кой ще поеме отговорността да сложи лидерската шапка?

Пета реакция: нова група

Какво от старото да се запази? Кой ще влиза в новата група? Какво ще е новото или по-доброто? Какво ще обедини хората в новата група?

В реалната ситуация групата е в етапа на Пета реакция. Още няма изчистена концепция какво ще е новото и обединяващото. В момента обединяващото е всеобщото разочарование от пренебрежителното отношение на напусналия лидер.

Колко често сте виждали подобни ситуации?

Ще си призная, че в моя живот са доста – в работата често се случва мениджърът да напусне екипа и да отиде на нова работа. И идват тези реакции. Независимо дали лидерът ще се върне или ще продължи по своя път, хората, които оставя след себе си, носят белезите от преживяното.

Процесът е колкото емоционален, толкова и рационален.

От една страна има обновяване, реконфигурация, отърсване от ненужното старо, възможност за освежаване. Напусналият лидер вероятно има много добра причина да постъпи така, може би не е било подходящо да я споделя в този кръг. Всеки има определен обем от проблеми, които може да поеме за единица време. И ако се прехвърли границата на поносимост, човекът може да има нужда от пауза, за да се самоорганизира и поеме отново контрола. Възможни са и причини от технически или друг характер. Така или иначе обективните варианти са много.

От друга страна има фрустрация, разочарование, обида дори. Когато общуваме с хора, било в работата или в личен план, често изглежда сякаш другите се опитват да ни наранят или отхвърлят. Ако това са хора, които харесваме и/или обичаме, се чувстваме наранени и оскърбени. Когато общуваме с хора, взаимоотношенията ни надхвърлят границите на обективността и фактологичността. И се чува едно жужене :  “Не искам да се чувствам така”, “Не е честно”, “Трябва да се защитя”.. Емоциите стават неизменна част от преживяването и най-доброто, което можем да направим е да ги признаем и приемем.

Когато на лидера му писне и си вземе шапката, оставя след себе си сума вълнения. И си струва да си спомним основните правила на взаимоотношенията:

• Онова, което хората запомнят не е какво им се е случило, а как са се почувствали, когато се е случило.
• Може да сте били близки приятели дълги години, но една лоша дума е достатъчна да изтрие спомена за тях.
• Хората ни съдят не по това, какво казваме, а по това какво правим.
• Ако това, което казвам и това, което показвам, се разминават, никой няма да ми вярва.
• Да си жив човек означава, че имаш чувства и емоции.
• Ако си лидер, помни че хората са твоето богатство и е полезно да ги уважаваш.
• Ако някой ден “ви писне”, направете така, че хората ви да останат с добрия спомен за вас.
• Ако решите да направите “раздрусване на крушите” като мярка срещу нездравословна рутина, внимавайте да не ви се случва твърде често – рискувате да олекне авторитета ви.

Ето какво казва големият Даниел Голман за добрите лидери: The truth about what makes a great leader