Защо коучингът буди недоверие?

Коучингът е процес, който има за цел да премахне бариерите и разкрие скрития потенциал на участника в него.

В този процес участва от една страна специално обучен професионалист – коуч – който задава въпроси в логична последователност, така че да помогне на събеседника си да излезе извън зоната на комфорта и обичайния начин на мислене. Втората страна в коучинг процеса е човек, който търси отговор на въпрос, решение на проблем или начин за осъществяване на промяна, като има мотивация, смелост да взима решения и прави избор, готовност да провокира себе си и да действа съобразно собствените си решения.  Коучинг процесът може да бъде изключително ефективен, когато имаме тези параметри на лице и двете страни, участници в него, са отдадени изцяло на постигането на желания резултат. В този процес коучът не само задава въпроси, но и дава помощ и подкрепа, окуражава и насърчава събеседника си да продължава напред към желания изход.

Този процес превежда участника в коучинг през своеобразна голгота, като по пътя той преминава през съмнения, страдания, поставя под въпрос установени навици или разбирания, изяснява мотивацията си, причините за неуспехите си. Често това е болезнено и разтърсващо преживяване, защото в ежедневието си сме свикнали да сме защитни, да отстояваме гледните си точки и вярванията си, да се пазим от атаки. А в коучинг ситуация нямаме опоненнт – само коуч, който е там да ни подкрепя и макар въпросите често да звучат като атака (те насочват вниманието към болезнените места, които се нуждаят от промяна), те са зададени към ситуацията и не са оценка на човека.

4597079038_f73277aaae_oЗАЩО КОУЧИНГЪТ БУДИ НЕДОВЕРИЕ

Едно от провокативните и често недостатъчно изяснени положения е, че коучът в никакъв случай не насочва към определено решение и не дава отговори на поставените въпроси. За много хора, които познават само менторството и консултирането, провеждането и заплащането за разговор, в който не ти дават отговори, е пълно недоразумение и загуба на време. Какъв е смисълът?

Смисълът е именно в това, да потърсиш сам собствения си компас. Преди година в сесия с един управител на среден бизнес (за българските условия) успяхме да разкрием, че в момента фокусът на вниманието му е така съсредоточен върху оперативни проблеми и потушаване на “пожари”, междуличностни битки и емоционални натрупвания, че е забравил една стара своя идея, която може да насочи развитието на компанията точно в желаната и удовлетворителна посока. За моят клиент това беше моментът “А-ха!”, в който очите му светнаха и ме попита “От къде знаеше?”.. Разбира се, че не знаех. Няма как да знам. Всъщност, ако знаех и бях сложила тази идея като съвет на масата, вероятно щеше да събуди неговата съпротива. Защо ли? Ами защото ще идва отвън. Защото не е негова. А в този случай, той получи не само отговор и решение, а и енергия да се заеме с реализацията на идеята си.

Това може да се случи, когато човек опита коучинг. Затова, ако срещнете коуч, който ви вдъхва доверие, направете една сесия – често коучовете предлагат първа сесия про-боно. Възползвайте се!

Друга причина често е несполучлив опит с коуч. Може да е човек, който не бил достатъчно подготвен или може би личността не е успяла да направи добър контакт. Изберете внимателно своя коуч – уверете се, че е квалифициран да извършва тази дейност. Попитайте за сертификат, а най-добре за акредитация като коуч. Това е един вид гаранция за спазване на професионалните стандарти в тази професия. А най-добре е да поискате препоръки.

Трета причина може да е вашият собствен неуспешен опит да приложите коучинг умения. Може би сте преминали през обучение и сте се запознали с коучинга като метод на работа. Само че в приложението на новонаученото сте стигнали до трудности (което е съвсем в реда на нещата). Ако не сте получили очаквания резултат, момент “А-ха!” или бърза промяна, възможно е да сте се обезкуражили и оттук да сте сметнали, че това е повече загуба на време, отколкото ефективен инструмент – някои дори може да са решили, че са станали жертва на рекламен или пи-ар трик. Помнете, че всеки инструмент изисква определен набор от умения, за да може да бъде правилно ползван. Това, че познаваме чука и пирона, все още не означава, че можем добре да закачим една картина на стената. Нужна е практика, обучение и насочване.

Четвърто, макар и не по значение, често се явява негативен коментар на близък, приятел или колега по адрес на коучинга или хората, които обявяват, че се занимават с това. Търсенето на потвърждение от хората, на които вярваме, е обичайна практика, особено когато става дума за нещо непознато. Още повече, когато това ново и непознато нещо е наречено с дума, чужда за нашия език и напълно непонятна. Тук със сигурност работи правилото, че ако един клиент е доволен, ще го сподели с поне 5 души, а ако е недоволен – поне с 15. Отчитайте, че лошите новини се разпространяват по-бързо и с по-голяма сила. Дори медиите (особено медиите) смятат, че новината е новина, когато носи послание за нещо страшно, проблемно, сбъркано и опасно. В социалните мрежи често се срещат коментари към страховити и негативни статии от типа “Добре, че каза истината”.. Тоест, ние сме по-склонни да вярваме на лошата новина, отколкото на добрата.

Аз бих предложила да разчитате на себе си и да добиете лични впечатления.

Поговорете и с хора, които се занимават с това или имат успешен опит от работа с коуч.

Опитайте самите вие. Изберете си коуч, който ви вдъхва доверие и поискайте тестова сесия. Повечето коучове ще ви предложат с удоволствие такава. Аз винаги го правя – когато нещо е толкова ново и непознато, логично е да дадеш шанс на клиента си да разбере какво купува.

Пета причина, може би най-съществената, е недоверие и самозащита. Да участваш в коучинг означава да поемеш отговорност за това, което ти се случва във всеки един план от живота ти и да правиш съзнателни избори като се справяш с последствията от тях. Коучингът е процес, в който могат да участват ефективно онези личности, които са честни със себе си и смеят да разтеглят зоната си на комфорт. Една от най-трудните задачи в коучинга е да спрем да се самоосъждаме и самопорицаваме. Трудно е, защото пред целия си живот сме развивали навици да се сравняваме и оценяваме. Особено, когато се борим за успех в някакво житейско поле – професия, кариера, лични връзки, романтични взаимоотношения или каквото и да е друго.

Коучът задава онези въпроси, чиито отговори са плашещи, дълго заравяни и скатавани под килима от възпитанието, образованието или желанието ни да се впишем в определена среда. Коучът стимулира изявата на ценностите на личността, настройката на вярванията в съответствие със силните страни и ще даде подкрепа в трудните моменти.

Затова, когато чуете или прочетете някъде, че коучингът е поредната модерна измишльотина, зад която се крие нещо познато и всъщност много просто, приемете това с резерва.

Трудно е за участника, а за човека, който подпомага този процес, отговорността е много голяма и изисква високо ниво на професионални умения.

Монетата винаги има две страни – уверете се, че сте видели и двете!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *